Местните избори дойдоха, а шпиценкандидатите се крият
105 дни. 14 седмици и половина, 3 месеца. Това е цялото време, което дели сегашния миг от деня на най-важния политически избор за 2019 година - гласуването за общинските препоръки и кметове в 265 общини.
Този избор визира непосредствено финансовото състояние на милиони фамилии - локалната власт дефинира налозите върху собствеността и продажбите на парцели, налог МПС, таксата за боклук, административни услуги, използването на детски ясли и градини.
От него зависи качественото обучение в учебните заведения и гимназиите, равнището на здравната помощ в общинските лечебни заведения и поликлиники; устройствените проекти и разрешителните за строителство; чистата вода и чистият въздух, постоянният градски превоз, безвредните пътища, поддържаните паркове и спортни площадки.
Местните избори са определящи за разпределението на милиарди от общинските бюджети за ремонтите, строителството на нова инфраструктура и грижата за всекидневни жизненоважни потребности на всеки град, село или махала в България.
3 месеца преди деня на изборите обаче всички партии бягат по допирателната, когато се стигне до централния въпрос: кои ще са водещите им претенденти за кметове, какви ще са техните стратегии за ръководство, каква е крайната оценка за изпълнените и излъганите упования през последните 4 години.
Извадете един месец от уравнението и ще получите още по-късия интервал, след който към този момент не е разрешена регистрация на претенденти.
Добре, а къде са ви хората? Къде са ви Spitzenkandidat-ите?
И за какво омертата към номинациите за кметове към този момент визира някои от най-големите регионални центрове на страната - в това число в 2-милионен град като София?
Ако в последните 14 години казусът на избора в столицата беше фактическата липса на изборна битка (ГЕРБ печелеше кметството още на I тур при Бойко Борисов - 2005, 2007, и Йорданка Фандъкова - 2009, 2011, 2015 г.), то сега липсва даже намек за подготвеност и ангажимент от страна на досегашния любимец.
Кметът на София отбива всяко запитване по отношение на нова кандидатура, само че въпросът продължава да виси със страшна мощ под напора на умората от петте следващи мандата на ГЕРБ и все по-редките признаци на положителна сила на " Московска " 33. За три петилетки партията на Борисов не съумя да " роди звезда " измежду съветниците в СОС и администрацията, която да анулира Фандъкова без допускането на разтърсвания. И този проблем не се заключва единствено в София.
Досега кадровият недостиг по места просто нямаше потребност от попълване. През 2015 година претендентите на ГЕРБ в 60 общини реализираха победа без балотаж. В регионални центрове като Бургас и Стара Загора настоящите кметове подновяваха мандатите си надлежно с 84% и 79% доверие от гласоподавателите. Балотажите удвоиха кметските места на партията, а Цветан Цветанов гордо дефилираше пред камерите със " синята карта " на България.
Четири години по-късно нищо не е същото.
Цветанов затвори вратата на ГЕРБ от външната страна. Местната администрация в регионалния център Хасково разгласи самостоятелност от " метрополията " още в средата на мандата. Кметове на общини като Созопол, Септември, Костинброд се подредиха с прокурорски инспекции и обвинявания. Управлението на Пловдив - Европейската столица на културата - се оказа не брошка, а бодил на ревера на партийния водач. Добрич се трансформира в център на унизителния скандал " Суджукгейт ", а самият Борисов се оплака от " феодалите " с партийни билети в Плевен, където се закани да " чисти до корен ".
Със сигурност в ГЕРБ си дават сметка, че колкото повече от " крепостите " им останат на корекция с балотаж, толкоз по-голяма е вероятността да бъдат изгубени в интерес на претенденти, сплотяващи негативния избор против властта.
Опитът за ободряване на физиономиите през новосъздадената " етична комисия " към този момент не вдъхва необикновен оптимизъм отвън това, че Яне Янев си откри Flash-ДАНС занимания за три месеца напред.
Нищо друго не може да подейства по-стимулиращо за ГЕРБ, както хаосът на " Позитано " 20. За трети път Корнелия Нинова има късмет да усъвършенства резултатите на Българска социалистическа партия в национални избори, и за трети път наподобява, че левицата ще се провали поради вътрешни спорове и липса на мощни, харизматични и чисти лица.
Мая Манолова - неочакваната нова вяра на социалистите в София - имаше смели упоритости още за президентския избор през 2016 година, само че походът й към " Дондуков " 2 беше спънат след груба опозиция на централно равнище от страна на Нинова. Цената на отблъскването й в този момент може да излезе скъпо на партията майка, в случай че омбудсманът въпреки всичко поведе своя акция като самостоятелен претендент за кмет.
Големият проблем на Българска социалистическа партия не е флиртът на Манолова с извънсистемни сили като ядрото към Слави Трифонов, които може да преобърнат балансите в бъдещата листа за общински съветници.
По-големият проблем е, че
Българска социалистическа партия просто не разполага с друга смислена различна кандидатура,
още по-малко - с ярка партийна багра, още по-малко - с опит в ръководството.
" Нема ора ", както се споделяше във вица за 7-те самураи. (Вървял си през парка мъж и какво да види? Насреща му - двама самураи. Ходят постепенно и се поклащат в цялостно бойно снаряжение. - Кои сте вие?, попитал изумен мъжът. - Седемте самураи!, изръмжали воините.- А за какво сте единствено двама? - Нема ора!, вдигнали плещи самураите.)
Базата на локално равнище, над която Корнелия Нинова ще би трябвало да надгражда, е толкоз ниска, че всеки местен триумф ще се брои за героизъм. Програмата " най-малко " от времето на Михаил Миков за Българска социалистическа партия не покриваше нито един регионален център в страната. Загубени бяха значими точки като Ловеч, Перник и Разград.
Но когато водачът на партията се държи като звероукротител с районните фактори от компанията на Георги Гергов, Красимир Янков, Димитър Дъбов и други, повтаряне на изненадващо ниската готовност от 26 май не е изключено.
Какви са бъдещите креативен проекти на групата партии, останали в завещание от тогавашния Реформаторски блок, същo e въпрос с нараснала компликация. От 2015 година насам в техен надзор са регионални градове като Плевен, Добрич и Монтана, в това число няколко скъпи районни кметства в София. Тежкият бракоразвод на ДСБ, ДБГ и Съюз на демократичните сили след загубата на парламентарно посланичество, плюс появяването на " Да, България " на хоризонта, обаче прави предизборното уравнение (и финансиране) за техните кметове и общински съветници безпределно комплицирано.
Кметът на Плевен да вземем за пример към този момент дава доклади с " високи достижения " от мандата си, само че на разумния въпрос " Ще се кандидатирате ли още веднъж ", дава отговор: " Това не стои на дневен ред "...
Мълчаливият отвод от политически спор и статичният лидерски жанр не са нищо ново за локалната политическа фауна. Страхът от личната сянка бие всички други съображения. Колкото по-дълга е акцията, толкоз повече време ще има противникът за подготовка на офанзивата към властта; надлежно - толкоз по-висок е рискът изборната победа да се разпадне в компроматна мъка.
Предсказуемостта на " сливането с пейзажа " - с формалното опрощение за летните отпуски - обаче
не прави тази процедура естествена.
Напротив, отваря още повече пространство за замяна на същинските тематики за локалното самоуправление (бюджет, обучение, опазване на здравето, инфраструктура, екология, качество на живот) с език на омразата, популизъм и предизборни провокации. Последствията са ясни: незаинтересованост на гласоподавателите, обезщетена с пазаруване на гласове.
Когато водачите стартират да се държат като водачи, гласоподавателите ще ги последват. В името на положителната остаряла политическа игра - извънредно време е акцията за локалните избори да стартира.
Този избор визира непосредствено финансовото състояние на милиони фамилии - локалната власт дефинира налозите върху собствеността и продажбите на парцели, налог МПС, таксата за боклук, административни услуги, използването на детски ясли и градини.
От него зависи качественото обучение в учебните заведения и гимназиите, равнището на здравната помощ в общинските лечебни заведения и поликлиники; устройствените проекти и разрешителните за строителство; чистата вода и чистият въздух, постоянният градски превоз, безвредните пътища, поддържаните паркове и спортни площадки.
Местните избори са определящи за разпределението на милиарди от общинските бюджети за ремонтите, строителството на нова инфраструктура и грижата за всекидневни жизненоважни потребности на всеки град, село или махала в България.
3 месеца преди деня на изборите обаче всички партии бягат по допирателната, когато се стигне до централния въпрос: кои ще са водещите им претенденти за кметове, какви ще са техните стратегии за ръководство, каква е крайната оценка за изпълнените и излъганите упования през последните 4 години.
Извадете един месец от уравнението и ще получите още по-късия интервал, след който към този момент не е разрешена регистрация на претенденти.
Добре, а къде са ви хората? Къде са ви Spitzenkandidat-ите? И за какво омертата към номинациите за кметове към този момент визира някои от най-големите регионални центрове на страната - в това число в 2-милионен град като София?
Ако в последните 14 години казусът на избора в столицата беше фактическата липса на изборна битка (ГЕРБ печелеше кметството още на I тур при Бойко Борисов - 2005, 2007, и Йорданка Фандъкова - 2009, 2011, 2015 г.), то сега липсва даже намек за подготвеност и ангажимент от страна на досегашния любимец.
Кметът на София отбива всяко запитване по отношение на нова кандидатура, само че въпросът продължава да виси със страшна мощ под напора на умората от петте следващи мандата на ГЕРБ и все по-редките признаци на положителна сила на " Московска " 33. За три петилетки партията на Борисов не съумя да " роди звезда " измежду съветниците в СОС и администрацията, която да анулира Фандъкова без допускането на разтърсвания. И този проблем не се заключва единствено в София.
Досега кадровият недостиг по места просто нямаше потребност от попълване. През 2015 година претендентите на ГЕРБ в 60 общини реализираха победа без балотаж. В регионални центрове като Бургас и Стара Загора настоящите кметове подновяваха мандатите си надлежно с 84% и 79% доверие от гласоподавателите. Балотажите удвоиха кметските места на партията, а Цветан Цветанов гордо дефилираше пред камерите със " синята карта " на България.
Четири години по-късно нищо не е същото.
Цветанов затвори вратата на ГЕРБ от външната страна. Местната администрация в регионалния център Хасково разгласи самостоятелност от " метрополията " още в средата на мандата. Кметове на общини като Созопол, Септември, Костинброд се подредиха с прокурорски инспекции и обвинявания. Управлението на Пловдив - Европейската столица на културата - се оказа не брошка, а бодил на ревера на партийния водач. Добрич се трансформира в център на унизителния скандал " Суджукгейт ", а самият Борисов се оплака от " феодалите " с партийни билети в Плевен, където се закани да " чисти до корен ".
Със сигурност в ГЕРБ си дават сметка, че колкото повече от " крепостите " им останат на корекция с балотаж, толкоз по-голяма е вероятността да бъдат изгубени в интерес на претенденти, сплотяващи негативния избор против властта.
Опитът за ободряване на физиономиите през новосъздадената " етична комисия " към този момент не вдъхва необикновен оптимизъм отвън това, че Яне Янев си откри Flash-ДАНС занимания за три месеца напред.
Нищо друго не може да подейства по-стимулиращо за ГЕРБ, както хаосът на " Позитано " 20. За трети път Корнелия Нинова има късмет да усъвършенства резултатите на Българска социалистическа партия в национални избори, и за трети път наподобява, че левицата ще се провали поради вътрешни спорове и липса на мощни, харизматични и чисти лица.
Мая Манолова - неочакваната нова вяра на социалистите в София - имаше смели упоритости още за президентския избор през 2016 година, само че походът й към " Дондуков " 2 беше спънат след груба опозиция на централно равнище от страна на Нинова. Цената на отблъскването й в този момент може да излезе скъпо на партията майка, в случай че омбудсманът въпреки всичко поведе своя акция като самостоятелен претендент за кмет.
Големият проблем на Българска социалистическа партия не е флиртът на Манолова с извънсистемни сили като ядрото към Слави Трифонов, които може да преобърнат балансите в бъдещата листа за общински съветници.
По-големият проблем е, че
Българска социалистическа партия просто не разполага с друга смислена различна кандидатура,
още по-малко - с ярка партийна багра, още по-малко - с опит в ръководството.
" Нема ора ", както се споделяше във вица за 7-те самураи. (Вървял си през парка мъж и какво да види? Насреща му - двама самураи. Ходят постепенно и се поклащат в цялостно бойно снаряжение. - Кои сте вие?, попитал изумен мъжът. - Седемте самураи!, изръмжали воините.- А за какво сте единствено двама? - Нема ора!, вдигнали плещи самураите.)
Базата на локално равнище, над която Корнелия Нинова ще би трябвало да надгражда, е толкоз ниска, че всеки местен триумф ще се брои за героизъм. Програмата " най-малко " от времето на Михаил Миков за Българска социалистическа партия не покриваше нито един регионален център в страната. Загубени бяха значими точки като Ловеч, Перник и Разград.
Но когато водачът на партията се държи като звероукротител с районните фактори от компанията на Георги Гергов, Красимир Янков, Димитър Дъбов и други, повтаряне на изненадващо ниската готовност от 26 май не е изключено.
Какви са бъдещите креативен проекти на групата партии, останали в завещание от тогавашния Реформаторски блок, същo e въпрос с нараснала компликация. От 2015 година насам в техен надзор са регионални градове като Плевен, Добрич и Монтана, в това число няколко скъпи районни кметства в София. Тежкият бракоразвод на ДСБ, ДБГ и Съюз на демократичните сили след загубата на парламентарно посланичество, плюс появяването на " Да, България " на хоризонта, обаче прави предизборното уравнение (и финансиране) за техните кметове и общински съветници безпределно комплицирано.
Кметът на Плевен да вземем за пример към този момент дава доклади с " високи достижения " от мандата си, само че на разумния въпрос " Ще се кандидатирате ли още веднъж ", дава отговор: " Това не стои на дневен ред "...
Мълчаливият отвод от политически спор и статичният лидерски жанр не са нищо ново за локалната политическа фауна. Страхът от личната сянка бие всички други съображения. Колкото по-дълга е акцията, толкоз повече време ще има противникът за подготовка на офанзивата към властта; надлежно - толкоз по-висок е рискът изборната победа да се разпадне в компроматна мъка.
Предсказуемостта на " сливането с пейзажа " - с формалното опрощение за летните отпуски - обаче
не прави тази процедура естествена.
Напротив, отваря още повече пространство за замяна на същинските тематики за локалното самоуправление (бюджет, обучение, опазване на здравето, инфраструктура, екология, качество на живот) с език на омразата, популизъм и предизборни провокации. Последствията са ясни: незаинтересованост на гласоподавателите, обезщетена с пазаруване на гласове.
Когато водачите стартират да се държат като водачи, гласоподавателите ще ги последват. В името на положителната остаряла политическа игра - извънредно време е акцията за локалните избори да стартира.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ